„ТОМИТСЯ СНОМ И СЫРОСТЬЮ ОВРАГ...”
Александр Николаевич Неймирок (1911-1973 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТ СЪН И ВЛАГА МЪЧИ СЕ ОВРАГ
От сън и влага мъчи се овраг,
над ручея шушукат трепетлики...
Какво небе! Звездее вис и пак
през върховете им сребро прониква.
Земята плува в тоз проблясващ рай,
щастлива пред неведомата вечност...
Аз свойта удивена младост май
с такава нощ в полето пак ще срещна.
Ударения
ОТ СЪН И ВЛАГА МЪЧИ СЕ ОВРАГ
От съ́н и вла́га мъ́чи се овра́г,
над ру́чея шушу́кат трепетли́ки...
Какво́ небе́! Звезде́е ви́с и па́к
през върхове́те им сребро́ прони́ква.
Земя́та плу́ва в то́з пробля́свашт ра́й,
штастли́ва пред неве́домата ве́чност...
Аз сво́йта удиве́на мла́дост ма́й
с така́ва но́шт в поле́то па́к ште сре́щна.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Неймирок
ТОМИТСЯ СНОМ И СЫРОСТЬЮ ОВРАГ...
Томится сном и сыростью овраг,
Шушукаются над ручьем осины...
Какое небо! Вызвездило так,
Что брызжет серебро сквозь их вершины!
Земля плывет в сверкающем раю,
От счастья вечности не замечая...
Я юность изумленную свою
Такою ночью в поле повстречаю.
---------------
Руският поет и преводач Александър Неймирок (Александр Николаевич Неймирок) е роден през 1911 г. в Киев. През 1920 г. заедно с родителите си емигрира в Югославия, където завършва факултета по селско стопанство и лесовъдство при Белградския университет, а от 1936 г. работи като горски инженер. Пише стихове от младежките си години, членува в литературния кръг „Новый Арзамас”, първите му поетични публикации са от 1936 г. Участва в легалната и нелегалната дейност на Националния съюз на руската младеж и Народно-трудовия съюз на руските солидаристи. През 1942 г. е арестуван от немците в окупираната от фашистите Украйна, през 1943 г. е изпратен в затвор в Берлин, след което до 1945 г. е затворен в концлагерите в Заксенхаузен, Флосенбург, Герсбург и Дахау. След 1945 г., когато е освободен, работи в Международната служба по издирване на фашистките престъпници при ООН (1949-1951 г.) и участва в издаването на антисъветските списания „Посев” и „Грани”, а от 1962 г. е сътрудник на изд. „Посев” и радио „Свобода”. Автор е на стихосбирките „Стихи” (1946 г.) и „День за днем” (1953 г.) и на мемоарите „Дорогим встречи” (1947 г.). Умира през 1973 г. в Мюнхен.